На Атанасовден си отива зимата
На 18 януари църквата почита паметта на Свети Атанасий. Той е роден през 295 година в Александрия (Египет) в семейство на бедни християни. Получил добро образование. На 28-годишна възраст, след смъртта на архиепископ Александър, е ръкоположен за архиерей в Александрия. Като архиепископ на града той се включва активно в борбата срещу арианската ерес в християнството. Умира на 2 май 373 година.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива. Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!“. Затова и празникът е известен като „Среди зима“.
Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).
За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се „надупчат“ децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила. В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Името Атанас идва от гръцки език и означава „безсмъртен“. Днес имен ден празнуват всички с името: Атанас, Наска, , Тина, Тинка, Таню, Таска и производни от старогръцкото „Атанасиос“ със значение „безсмъртен“.
